Публиката ревеше със страшна сила. Петия сет на финала на ЮС Оупън. 4-4 гейма. Драмата беше изключителна. Едуард сервираше. Беше изключително напечено и той се опитваше да изключи всякакви мисли от главата си. Имаше опит в такива мачове. Много пъти се бе измъквал от тежки ситуации. Както в онзи луд мач на Аустрелиън Оупън на четвърфинала срещу Джонсън. 15-13 в петия сет! Паметен мач! Сега обаче ситуацията беше друга. Всичко беше различно. Този мач беше финал. Нямаше право на грешка. Съперникът му Грегъри Тод също знаеше това. Той беше по-възрастен и опитен тенисист, 30годишен. Вече беше играл един финал на Голям Шлем и не искаше да загуби отново. Едуард имаше много успехи, но този успех щеше да означава много за него! Едуард беше едва на 25 години, но вече беше изградил кариера, за която много други тенисисти можеха да мечтаят. Публиката на Артър Аш Стейдиъм полудяваше тотално. Можеше да усетиш напрежението във въздуха. Изключителен момент. Но как се стигна дотук? Как започна всичко? Грег започна мача много силно и постави Едуард под напрежение. Фаворитът на домакините искаше да вземе титлата пред собствена публика. Затрудняваше го с мощните си сервиси и удари от форхенд. Въпреки, че Едуард играеше отлично в защита, Грег взе първия сет със 7-5. Това само мобилизира Еди. Започна да играе по-агресивно и нападателно, търсеше уинъри, взе инициативата. Направи много уинъри от форхенд и бекхенд, най-вече по правата във втория сет и заслужено го спечели със 7-5. В третия сет настана истинска драма. И двамата се изнервиха и започнаха да грешат. Размениха си даже по два пробива, толкова бяха изнервени. Битката се водеше психологически. Стигна се до тайбрек. В него по-концентриран беше Еди и успя да го измъкне със 7-3 точки и да поведе с 2-1 сета. Беше само на сет от победата. Знаеше обаче, че му предстои още много работа. На свой сервиз при резултат 6-3 точки и три сетбола, Еди сервира мощно по правата и заби ас. Така изкрещя от кеф, че не можеше да си намери място от вълнение! Знаеше, че му трябва още един сет и това беше като да изкачиш планина, но въпреки това емоциите напираха в гърдите му. Идеше му да ревне от вълнение, но се удържа. Предстоеше още сериозна битка. В четвъртия сет Грегъри нямаше какво да губи и заигра безразсъдно смело. Просто не можеше да сгреши. Еди се чувстваше безпомощен по диагоналите. Грегъри Тод спечели четвъртия сет с 6-4 с много смела и мъжка игра. Не че Еди не беше концентриран, просто съперникът му играеше на много високо ниво. Едуард обаче знаеше, че има още един шанс. Пети сет – всичко или нищо! Двамата печелеха убедително сервис геймовете си. Сервираха мощно и убедително и първият им сервис влизаше. До 4-4 всичко вървеше по план, без нито един пробив. На ЮС Оупън при 6-6 в петия сет се играеше тайбрек, не както на другите турнири до два гейма разлика. Еди гледаше да не мисли за това, но беше трудно. Такива мисли се прокрадваха в главата му точно преди деветия гейм на петия сет. Концентрацията му обаче беше на изключително ниво и той не допускаше нищо да го разсейва. Американецът Грегъри Тод беше висок и здрав мъж с мустаци и черна къса коса и суров поглед. Педантичен до крайност, много принципен, организиран и подреден. Притежаваше мощ и беше трудно да се изправиш срещу него. Сервисът му беше силен, но ной-голямата му слабост беше че мислеше прекалено много и се пропукваше в решителните моменти. Така изгуби финала на АО преди пет години от Джокович. Докато се настрои да влезе в мача и Джокович го смаза с 3-0 сета. Този път историята беше различна. Тод беше израснал оттогава игрово и тактически. Не спираше обаче да мисли и да анализира прекалено, което беше пагубно за него на полуфинала на Уимбълдън същата година. Като американец разбира се публиката беше изцяло на негова страна. В неговата ложа беше жена му Дарма – висока и руса блондинка с дълги крака. Тя стоеше до него неотлъчно и го подкрепяше емоционално. В ложата на българина беше приятелката му Саня – мургава жена с изпъкнали устни. От скоро беше намерил любовта в нейно лице и се чувстваше страхотно. Тя го подкрепяше и го мотивираше да се развива. След тежката година, която преживя, след всички тези проблеми с алкохол и наркотици, правейки безразборен секс със стотици жени, в опит да се измъкне от депресията на славата, тази жена беше истински дар за него. Тя беше с няколко години по-възрастна от него, но той си падаше по по-възрастни жени, а и беше много зрял за възрастта си. Едуард знаеше как да се възползва от слабостите на своя съперник. Еди от своя страна беше спечелил вече 4 турнира от ГШ, но тази година беше трудна за него. ЮС Оупън беше турнирът, на който Едуард Саботинов отново заяви себе си пред света. Беше година на възраждане. Сега стигайки до тук никой не искаше да загуби. И двамата искаха да спечелят. Едуард застана на линията за сервис. Цялата публика крещеше. Съдията се намеси: “Quiet Please” и настана тишина. Еди сервира по правата и заби ас. Добро начало на своя сервис гейм. В следващото разиграване и двамата си разменяха удари от основната линия, като Еди му играеше на бекхенда. За негово щастие Грег сбърка и удари в мрежата. След това Еди заби още един ас по диагонала. 40-0! Изглеждаше сякаш лесно да поведе с 5-4, но следващите две точки не се развиха по план. Първо Тод направи отчаян бекхенд по правата, който хвана линията. После Еди сбърка лесна топка, изкарвайки я в аут. При 40-30 ситуацията беше различна. Публиката се разшумя отново. Еди застана на линията. Сервис и аут. Втори сервис. Сервира внимателно по диагонала и двамата стигнаха до разиграване. Грег му пусна къса топка в близост до мрежата, обаче Еди я хвана, след което Грег направи прехвърлящ удар. Еди обаче догони топката с целия си хъс и я отрази. Там Грег го чакаше на мрежата и заби воле, което отново с невероятната си воля Еди успя да върне от бекхенд страната. Грег прояви рефлекс и върна топката в близост до мрежата, за да може Еди да притича светкавично и да забие безпощаден бекхенд уинър по диагонала! Публиката ръкопляскаше куртоазно, а българската агитка избухна в еуфория. Крещяха „Българи Юнаци, Българи Юнаци“ с пълна сила. 5-4! След почивката Тод щеше да сервира за оставане в мача. Еди се опитваше да не мисли за това колко близо е до спечелване на титлата. Публиката окуражаваше американеца. Само българите не спираха да крещят с пълна сила „Българи Юнаци“. В този момент сякаш 300 българи надвикхава 27 000 американци! Съдията отново се намеси авторитетно: „Quiet Please“ и всички отново млъкнаха. Тод застана на сервис линията. Първи сервис в аут. Втори сервис сервира на бекхенда му, Еди върна, размениха си по още един удар, след което Грег сбърка лесна топка от форхенд, изкарвайки я с всичка сила в аут. 0-15. Грег беше нервен. Публиката продължаваше да го окуражава. Еди се опитваше да запази хладнокръвие. Грег обаче сервира отлично и заби ас. Последва още един мощен сервис, който докосна ракетата, но Еди не можа да го отрази. 30-15. Ставаше трудно. Еди се потупа с лявата ръка, за да се окуражи. Трябваше да се концентрира. Успя да върне сервиса му и след една хитра къса топка, тромавия Грег нямаше шанс да я върне. 30 равни. Сега вече беше напечено. Грег наистина искаше да не мисли за нищо. Стараеше се да изключи мислите си и го направи, но беше трудно. Беше по-напрегнат момент дори от скоковете му с бънджи и парашут. Отново светкавичен сервис и Еди само докосна топката. 40-30. „Направи един удар, хайде влез в разиграване!“ мислеше си Еди. Сервис изненадващо в мрежата. Еди застана напред. Нямаше какво да губи. Втори сервис далече в аут. Двойна грешка и равенство. Грегъри беше затормозен. „Това е моментът, атакувай, бъди смел!“ си казваше Еди. Това беше финалът на ЮС Оупън на Артър Аш Стейдиъм в Ню Йорк. Пети сет между Грегъри Тод и Едуард Саботинов! Грег сервира плахо и Еди заби мощен ретур от форхенд по правата. Никакъв шанс! Мач бол Саботинов! Едуард изключи тотално. Все едно трябваше да скача с бънджи отново. Толкова беше трудно да изтласка от главата си мисълта, че е на само една точка от спечелване на купата. Първи сервис в мрежата. „Не мисли за това…. Не можеш да разчиташ на двойна грешка! Ти сам трябва да си спечелиш тази точка. Хайде, Едуард, ти можеш, бъди смел, спечели тази точка!“ Грег сервира на бекхенда му и Еди отвърна. Двамата си разменяха удари от основната линия. Грег нападаше, а Еди се защитаваше. На около 15тия удар топката дойде удобна за атака на форхенда на Грег. Той обаче пресили и изкара топката дълбоко в аут. Гейм,сет и мач Едуард Саботинов! Едуард рухна на пода от вълнение. За части от секундата осъзна, че е шампион на ЮС Оупън отново. Това бе негова пета титла от шлема и трета в Ню Йорк, но точно тази титла беше специална за него. Едуард лежеше на корта и плачеше от щастие. Не можеше да спре сълзите. В този момент мислеше само за своя близък приятел Светлин, който бе загинал в автомобилна катастрофа месец и половина по-рано. Светлин, който винаги го подкрепяше и вярваше в него. Дори когато самия той се съмняваше в себе си, Светлин беше истински ментор за него. Едуард беше корав и суров мъж и никога не плачеше, особено пред други хора. Дори се подиграваше на Федерер и Надал когато се случваше да плачат, наричаше ги ревльовци и женчовци. Тази нощ в Ню Йорк обаче сълзите не спираха да текат от очите му. Мислеше за своя близък приятел Светлин и знаеше, че той го гледа отгоре. Знаеше, че той му е помогнал да спечели купата. Изключително емоционален момент! След около 20тина секунди той удари с юмрук в земята и се изправи на крака под бурните аплодисменти на публиката. Приближи се до мрежата. Съперникът му Грегъри гледаше като гръмнат. По принцип беше скован, но в този момент беше изключително скован. Едуард се приближи към него и го прегърна. Сълзите се стичаха от очите и на двамата. Прегръщаха се и се тупаха по гърбовете. Сякаш Едуард му казваше в този момент: „Извинявай, че те победих. Ти си по-възрастен от мен и заслужаваше, аз обаче го имам в кръвта си. Ти ще спечелиш следващата година, до края на кариерата ти със сигурност. Просто моя приятел Светлин беше с мен тук….“ Това искаше да му каже, но и двамата мълчаха. Вместо това каза само „Невероятно!“ Запътиха се към мрежата и поздравиха съдията на стола. Грегъри беше съкрушен, а Едуард беше на върха на щастието. Изпитваше облекчение, но и силна еуфория и екстаз. Преживяваше душевен катарзис. Вълнението беше силно и сълзите продължаваха да се стичат. След малко обаче Едуард се овладя. Хвана се за главата. Не знаеше на кое да се чуди повече – че е спечелил купата или че е плакал пред публика. Погледна в публиката и приятелката му Саня плачеше. Прати ѝ въздушна целувка и тя му върна жеста с усмивка. Отиде до официалната ложа, покатери се и се качи при нея. Прегърна я силно и я целуна. Тя беше толкова спокойна и щастлива. Погали я по косата и двамата пак се прегърнаха. След това се върна на корта. Това беше неговият момент. Съперникът му Грегъри първо беше покрил главата си с кърпа, а след това изправи глава от стола си с гледаше с празен поглед в една точка и клатеше глава. Едуард отиде до него и му подаде ръка. Двамата си стиснаха ръцете и Грегъри каза с уважение:

-         Поздравления! Ти беше по-добрия - а Едуард му каза:

-          Страхотна битка направихме с теб, приятелю! Ти си много смел, горд и достоен мъж и един ден ще спечелиш титла от шлема! Пожелавам ти го искрено!

-         Благодаря

-         Страхотен мач! Невероятно! – отново се вълнуваше Едуард

Награждаването беше пищно както винаги. Едуард вдигна купата с гордост и застана пред микрофона.  Спомена пред публиката за загиналия си приятел Светлин и отново се просълзи, но този път се овладя веднага и продължи речта си.

След всички трудности, които преживя, Едуард се изправи на крака и продължи своята кариера. След раздялата с добрите момичета Стейси и Ния, заради неговите многобройни изневери, аферата му с престъпничката Дона, както и с интригантките Деница и Бруна, кратката авантюра с 15 години по-възрастната от него актриса Фиона Дъглас, многобройните му сексуални контакти със всякакви жени от различни раси и култури. Постоянният му алкохолизъм, който беше напът да скапе кариерата му, правейки го неспособен да тренира и да спазва режим. Посягането дори към амфетамини, както и трева, забъркването с мафията и хазартът.  Славата го беше накарала да се мисли за недосегаем, но след като болките му в черния дроб се усилиха, той трябваше да постъпи в болница. Състоянието му не беше никак добро, като един път даже припадна в тоалетната и лекарите за късмет го откриха да лежи на пода в безсъзнание. След това като дойде в съзнание, не спираше да повръща. Сложиха го на системи, за да го хидратират. Преживяваше истински ад. След операция на черния дроб, се почувства по-добре и лека полека се възстанови. Беше пропуснал почти една година без да играе. След като премина през целия този ад,  успя да се съвземе и да започне да тренира. Започна да постига резултати на турнирите и да си подобрява ранкинга. През това време срещна тази вдъхновяваща жена Саня, в която се влюби и искаше да бъде само с нея. Тя беше неговата муза. За да се стигне и до момента, в който успя да спечели ЮС Оупън….. Отново!