Празниците – тези хубави дни от годината в които почиваме. Дни в които си даваме равносметка за изминалия период и се въоражаваме с нови сили за да продължим напред. Дни в които не работим, щастливи сме и сме със семейството и близките хора. В тези дни ние сме спокойни. Каква е разликата обаче между двата най-големи християнски празника – Коледа и Великден? Кое е общото и кое е различното? Има ли значение периодът на годината и дали сезонът определя нашето настроение? На всички тези въпроси предстои да отговорим.
Отдавна се каня да напиша тази статия. Преди около две години се замислих по този въпрос малко преди Великден. Сравних го с усещането преди Коледа и осъзнах че е доста различно. Преди Великден всичко е нормално, спокойно, няма реклами, няма песни, няма украса, няма сняг. Има Лазаровден и Цветница. Има една Велика седмица, в която всички работят и то даже до петък включително. Добре че аз съм млад човек и сам мога да си избера кога да започне празника за мен. Да работиш на Разпети Петък е странно и нелогично. Но това е съвсем друга тема. На практика за повечето хора този празник започва едва в петък следобяд. В събота се боядисват яйцата, а неделя вече е Великден. Хората се събират със семействата, ходят на църква, празнуват, ядат яйца и пият. Всичко е добре. Но е само един ден. Да, понеделник също се води Великден, но вече не е същото. От вторник или от сряда работата продължава и всичко си продължава по старому. Празникът отминава бързо, все едно никога не се е случил и работата продължава. Това е април или май. След това традиционно юни или юли се завършва работния сезон и си в почивка. Някои хора даже работят цяло лято, което понякога е наложително. Жертваш свободата си, ставаш рано сутрин обикновено с махмурлук в най-голямата жега юли или август. Но пък печелиш безценен опит – виждаш някои от най-големите забележителности в САЩ и в света, общуваш с хора от цял свят, срещаш интересни и готини хора от другия пол с които прекарваш приятно за известен период от време. Опознаваш националности, мисленето на хората, различните характери. И разбира се печелиш пари. Говоря за студентските бригади. Те са нещо ценно и е добре че ги има. За този опит плащаш обаче – плащаш свободата си. За 4 месеца нямаш нито един празник, или може би всеки ден е празник. Въпрос на гледна точка. Със сигурност е по-добре отколкото да мастурбираш пред компютъра в България и да се чудиш как да си уплътниш времето със старите си приятели, които вероятно са се дрогирали.
На другия полюс е Коледа. Ако Великден е някъде по средата на година, в период в който тепърва ти престои да вършиш тежка работа и реално усещаш от празника само 1-2 дена, то при Коледа е съвсем друго. Още от началото на ноември се почват рекламите, коледните песни, украсата дори в най-малкия порутен град. Всички говорят за това, всички мечтаят за това, работиш с настроение знаейки че Коледа идва. Създава се Коледно настроение. Особено през месец декември настроението се усилва. Никулден, 8ми декември, пътувания и вече става време за почивка. Вече седмица преди Коледа напрактика е Коледа. Също така наближава и края на годината. Правиш равносметка, спомняш си доброто и лошото, осъзнаваш кое надделява, откриваш начини да се самоусъвършенстваш. Елхата, украсяването, коледните играчки, филми, музика, уют – всичко това сплотява семейството. Излизаш навън с приятели които виждаш все по-рядко и те сякаш не разкриват толкова лошите си черти както през останалото време. Всички се радвате на пълноценни взаимоотношения. Идва Бъдни Вечер и си със семейството. Тиха, свята нощ. Ядете чушки с боб и сте щастливи и спокойни. После идва и 25ти – Коледа. Любов, щастие, мир, взаимна подкрепа. Кога през останалото време на годината има такъв период? Ако пък има и сняг още по-добре. На 26ти също е още Коледа. В Англия се нарича Boxing Day – денят в който отварят подаръците. На този ден задължително се играят мачове от Висшата Лига. Какъв по-голям кеф от това да се съберете с хора и да гледате Висшата Лига. После идва период на засилена равносметка за годината. Обикновено оставяш зад гърба си всичко лошо през изминалата година, благодарен си за хубавото и се подготвяш за това което те очаква през новата. Подготвяш се също така за празникът на 31ви срещу 1ви. Този ден е най-специалният в годината! Има нещо магическо! Може би единствено рождения ти ден и финала на Шампионската Лига могат да му съперничат. Само за един миг преминаваме от една календарна година в друга. И това се случва в различни часови пояси – в Нова Зеландия и Австралия започват още от ранния следобяд, в Япония в 5часа, в Индонезия и Тайланд в 7 и тн. Подготвяйки новогодишната трапеза, както и стомахът си за огромното количество алкохол, което му предстои да погълне, ти честитиш на твои приятели и най-вече приятелки от тези държави по фейсбук, а при теб все още е старата година. Те ти благодарят и също ти честитят новата година, казвайки че те обичат. Сладурани, не знаят за часовата разлика, така и не могат да запомнят. Целувки за тях. Важното е че в този момент всички са щастливи. Вечерта идва и предстои едно тържествено изпращане на старата година и подобаващо посрещане на новата. Много хора и много пиене. Дует Ритон, Йорданка Христова и Васил Найденов в 12 без 15. Речта на президента на Република България в 12 без 10. Една от причините поради които искам следващата Нова година да съм в чужбина, но това е друга тема. После тържествено отброяване, последни секунди и...... НОВА ГОДИНА!!!! Шампанското се лее, настроение, емоции, всички си честитят. Всички излизат да се видим, приятелите са пияни и весели, както сме и ние. Продължаваме купона до сутринта. Посрещаме заедно с Лондон, Рио де Жанейро, Ню Йорк, Лос Анджелис и Хаваите. После лека почивка и на вечерта задължително някой именник черпи. После изтрезняваме от махмурлука няколко дена и след това продължава кошмарната работа. Да, но следват Йордановден и Ивановден. Още черпене и още пиене. С новата година следват и новите задачи, но истината е че трябва да бъдем щастливи за този ценен период, който сме изкарали по време на празниците, защото това е което ни прави истински щастливи. Да, има и други празници, както например рождения ден на всеки един човек, именните му дни, както и други празници. Но истината е че като Коледно-Новогодишните празници други няма! Емоцията е невероятна, очакването, взаимното разбирателство така както никога друг път през годината, снегът, радостта, равносметката, благодарността. Уважавам безкрайно Възкресение Христово като празник, но все пак емоцията е друга. Като заключение мога да кажа че ние българите имаме два големи периода: от Коледа до Великден и от Великден до Коледа и в тях всеки ден е празник! Нека да бъдем щастливи и да ценим това което имаме, защото животът е един дар и трябва да сме благодарни!!!!
