Валери се почеша по дебелата гола глава. Беше умислен и разтревожен:
- Виж, Андро, не знам как да ти го кажа, брат, но те ще те убият!
Андрей седна на дивана. Погледна надолу за кратко, но бързо надигна глава. Захили се:
- Е, очаквах го! Няма какво да направя повече в такъв случай!
Последва мълчание. Двамата мъже мълчаха и се гледаха. Андрей прекъсна тишината:
- Всеки воин трябва да бъде готов да умре. В името на каузата. Каквото ми е писано, това ще става!
- Андро, не говори глупости! Няма да им се даваш на тия. Бягай до последно, ще се спасиш...
- Валери, ти наистина си тъп, да го еба! Знаеш много добре че от тия руснаци няма измъкване. Знаеш каква машина са. Рано или късно ще ме намерят!
- Не – възпротиви се Валери – ще избягаш на някой остров. Както направиха другите. Сега си живеят живота и си щракат с пръсти...
- Аз няма да се крия! Не съм мишка! Какво си мислиш, Валери, че ще направя като всички тия страхливци, които избягаха? Не, аз не съм путкаджия! Няма живея като плъх и да чакам да ме намерят и да ме хванат, това просто няма да стане! Да си правя пластична операция и да отида във Венецуела при тия комунисти и да си карам яхтата по цял ден и да си пуша пурите и да играя тенис. Тая работа просто нема да стане!
- Тогава ще ти пръснат черепа!
- Не, аз няма да им направя това удоволствие на тия дърти комуняги! Мамицата им ше еба! Просто нема да ме намерят...
- Те намират всички...
- Знам, затова..... ще ги изпреваря!
- Какво искаш да кажеш – попита Валери разтревожен с дебелия си добермански глас.
- Ще трябва аз да свърша тяхната работа.... Ако ме разбираш. Ще умра сам. Така както винаги съм искал.
Последва пауза. Валери беше притеснен. Опита се да каже нещо, но Андрей го прекъсна:
- Валери, брат ми, едно нещо ще ти кажа! – стана и си наля чаша уиски. Подаде бутилката и на Валери и той също си наля – В тоя живот винаги е било и ще бъде каквото аз кажа! Ше ма фанат за уя тия педале мършави дееба! Аз избирам правилата, аз поръчвам музиката! Няма да им направя това удоволствие да чакам те да ме гръмнат. Нито ще се крия като некой партизанин по горите. Ша ви макята еба я на вазе! Ша ма фанете за ую! Родил съм се, избрал съм как да живея и избирам как да умра! Няма те да избират вместо мен! Аз избирам!
Андрей отпи здрав гълток. Пазеше самообладание. Очакваше съдбата си. Беше подготвен. Допи уискито и си наля още:
- Искам ти и Изабела да вземете по-големия дял от компанията! Да има пари и за Милена и Генчо! Искам тая скочубра жена ми да няма никаква роля в управлението, ясен ли съм!
- Не бери грижи за Калина, ще я дължа настрана.
- А така! Ще ѝ дам там некви пари колкото да си поддържа фризьорския салон и да не фалира, но въобще не ѝ позволявайте да се разпорежда тука. Ще бъде обикновена пионка, както чистачите. Ще управлявате ти и Изабела! Всеки лидер си има своя заместник, Валери, и аз искам този лидер да си ти!
Андрей го потупа по рамото.
