Ема и Соня тръгнаха към реката. Двете момичета вървяха по пътя, говориха си и се смееха. Побутваха се и се закачаха постоянно. Двете се сприятелиха още от мига, в който се запознаха. Станаха близки приятелки, прекарваха много време заедно и си споделяха всичко. И двете работеха като сервитьорки в ресторанта. Ема беше американка, русо и пълничко момиче с много сладко и нежно лице. Беше винаги усмихната и жизнерадостна. Кипеше от енергия и се изпълваше с щастие още повече когато общуваше със своята приятелка Соня. Въпреки невинния ѝ външен вид Ема беше много кораво и силно момиче – физически и психически. Беше много самостоятелна, независима, оправна и печена мацка. Въпреки наднорменото си тегло Ема спортуваше редовно – като ученичка тренираше волейбол, баскетбол, плуване, дори борба, а отскоро беше запалена и по бокса. Беше мъжкарана, но в същото време с много нежно сърце и душа. Справяше се сама с всичко в живота си. Имаше силни принципи и беше много свястна като човек. Държеше на семейството и приятелите си и даваше всичко за тях. Животът в провинцията я беше възпитал строго и сурово, но животът в големия град я беше направил нестандартна и екстравагантна. Беше родом от Синсинати, Охайо, но беше живяла в редица по-големи градове като Лас Вегас, Сан Диего, Сан Франциско, Санта Фе, Сиатъл, а този сезон беше дошла в сърцето на Аляска. Беше бунтарка по природа и винаги се противопоставяше на другите. Не беше лидер по природа, беше силно изявен индивидуалист. Но всички я уважаваха, защото знаеха, че е силна и не смееха да си позволят тя да им бъде враг. Имаше много татуировки по цялото тяло и беше запалена рокаджийка. Понякога караше мотор. Умееше да се грижи за хората около себе си. Съчетаваше в себе си много мъжки и женски качества. Като цяло приличаше на едно сладко плюшено мече, но никога не трябваше да подценяваш това мече.

Соня беше българка, дошла на бригада в Аляска за лятото. Тя беше много нежно, женствено, чувствено и страстно момиче. Тя беше с тъмна права дълга коса и средно мургава кожа. Не беше много мургава, но и не беше съвсем бяла, за разлика от Ема, която беше с много бяла и светла кожа. Соня беше само на 21 години, с три години по-малка от Ема. Тя беше студентка в София трета година и нямаше търпение да завърши и да започне живота си на чисто. Родителите ѝ бяха богати хора, бизнесмени и тя беше разглезено момиче. Въпреки това имаше характер и го прояваваше на моменти. Реши да замине за Аляска, за да пробва нещо ново, нещо различно. Цял живот беше живяла според очакванията на другите, беше в златна клетка. Понякога се движеше с отрепки, но те бързо я разочароваха и тя ги изоставяше. Въпреки лошата ѝ среда тя имаше ценности. Но беше много объркана и нямаше план в живота, не знаеше какво иска. Беше много чувствителна, въпреки че лесно успяваше да го маскира. Беше вечно намръщена, с кисела физиономия и цупеше устни. Това беше нейния начин да бъде недостъпна. Изглеждаше като типичната българка – недоволна и мрънкаща, но въпреки това в нея имаше нещо интересно. Беше ужасно секси и го осъзнаваше много добре. Мъжете я сваляха и я заглеждаха постоянно. Имаше високо самочувствие привидно, но вътрешно беше неуверена на моменти и се нуждаеше от закрила, която не беше получавала от никой мъж до този момент. Ема беше единствения човек, който ѝ даваше тази закрила и затова двете станаха толкова близки. Соня беше обвързана, имаше си приятел в София, но не беше влюбена в него. Копнееше за приключения, каквито до този момент нямаше.

Двете млади жени бяха толкова различни една от друга – като слънцето и луната. Разказваха си за своите разочарования от мъжете. Споделяха си всичко – за секса, който бяха правели с различните си партньори, за своите фантазии, за това какво им харесва, какво ги възбужда. Ема сподели на Соня за своята бисексуалност, за това че освен мъже харесваше и жени и ѝ разказа с подробности за някои от връзките ѝ с жени. Соня слушаше с любопитство и я разпитваше с огромен интерес.

Вървейки към реката, вече стигайки края на пътя двете продължаваха да си играят и да се закачат една с друга. Смееха се постоянно, побутваха си и се пощипваха. Соня много обичаше да я пощипва по мекия корем, по бедрата и да я плясва отзад, след което се разпищяваше и тичаше. Когато Ема я хванеше със силните си ръце, Соня се свиваше и започваше да се смее. Ема я гъделичкаше. В тези моменти сякаш нищо друго нямаше значение, сякаш бяха само те двете. Двете стигнаха до сухата река. Този път тя не беше пресъхнала. Наскоро беше валяло и се беше напълнило. Водата течеше с пълна сила, кална и мътна, но интересна. Дърветата, клоните и храстите бяха пълни с живот. Те символизираха душата на Ема – носеха цялата сила и положителна енергия. Реката символизираше душата на Соня – понякога празна, понякога преливаща, съмнителна, но безкрайно любопитна. Двете седнаха на един голям камък една до друга. Гледаха движението на реката. Ема я побутна с лакът:

-         Този Роберто мой ти е хвърлил око – и се усмихна закачливо.

-         Оф, въобще не ме интересува – отегчено каза Соня и нацупи устни – голям досадник е.

-         Като го гледам е голям женкар.

-         Писнало ми е от такива като него. Искам сериозен мъж до себе си.

-         Трудно е…. Не останаха мъже….

-         Права си. Не останаха….

-         Е, ако не успееш да намериш мъж, може пък да намериш нещо друго…. – Ема я погали по гърба

-         Хахахаха – Соня се усмихна – опасна си ти….

-         Нямаш представа!

-         О така ли, хайде да ти видим! – Соня започна да я гъделичка.

Ема се изхили, но ѝ хвана ръцете и на свой ред започна да я гъделичка.

-         Предизвикваш ли ме?

-         О да!

-         Така ли?

-         Така!

-         Много си лоша!

-         Лоша съм….

-         Харесва ми да си лоша!

Двете се сбориха. Боричкаха се игриво и се кикотеха. Въргаляха се по пода. Соня опитваше да я изненада, но Ема беше по-силна и я притисна. Легна върху нея, държейки ръцете ѝ. Двете се гледаха в лицето продължително, поне 10-15 секунди се гледаха, които сякаш продължиха часове.

-         Предаваш ли се? – Ема се смееше.

-         Никога! – Соня също се усмихваше

-         Не можеш да се измъкнеш! – Ема доближи лицето си до нейното.

-         Ох, добре, ох – Соня извърна глава настрани – следващия път ще те пипна!

-         Охооо, заканваш ли ми се? Колко си ми палава ти!

Ема я прегърна и я погали по косата. Двете момичета останаха прегърнати дълго време. Соня беше сложила глава на рамото ѝ, докато Ема я обгръщаше със силните си ръце. Двете се галеха.

-         Много си силна, Ема! Ще ми счупиш някое ребро….

-         Знаеш че с теб съм нежна….

-         Винаги мога да разчитам на теб Ема….. ти си ми опора.

-         За теб съм готова на всичко. Ще убия човек за теб! Винаги ще те пазя и защитавам, Соня!

-         Ема, защо мъжете не са като теб?

-         Може би не ти трябва мъж….

-         Ти си ми най-добрата приятелка.

-         За мен си повече от приятелка…. – Ема я погали по лицето нежно.

Соня се смути и наведе глава. Ема пак я прегърна и я погали по косата. Двете се галеха по косите. Ема я хвана за главата и я погледна право в очите.

-         Много си красива, Соня!

-         Ти също!

-         Имаш много красиви устни

-         Хахаха

-         Сладки и меки устни – погали я с палец по брадичката – изкусителни…. Искам да ги вкуся!

-         Сигурна ли си?

-         Не съм била по-сигурна!

В този момент се случи нещо много красиво. Ема наведе устните си към тези на Соня и я целуна. Изгаряше от страст по нея. Соня се изненада и беше леко засрамена, но не се дърпаше. Ема беше луда по нея и мечтаеше за този момент отдавна. Беше дълга целувка. Ема спря и я гледаше с влажен поглед. Соня беше изненадана и сякаш не можеше да проумее. Българката се усмихна смутено и наведе глава. За нея беше странно, защото никога не бе целувала жена. Беше ѝ приятно в компанията на Ема, американката ѝ даваше закрила и Соня наистина се беше привързала към нея. Усещаше също, че Ема я харесва по не съвсем приятелски начин. Соня също не беше безразлична към нея, но беше объркана. Ема беше много влюбена. Много си падаше по мургави и екзотични жени, които бяха в контраст с нейната бяла кожа и лице. Побъркваше се от нежността и женствеността на жените. В Соня я привличаше нейната загадъчност и страст. Имаше някаква мистерия около това момиче, което тя искаше да разгадае. Ема искаше да се пребори за нея и да я спечели!