Когато получим това което искаме забравяме за всичко останало.

Нека ти разкажа историята на един младеж който винаги е имал всичко освен едно нещо. Винаги е бил щастлив от малките неща, обграден с добри приятели, интересни и колоритни познати, вълнуващи и запомнящи се случки, научил се на отговорност, силен по дух, подкрепян от семейството си, нищо не му е липсвало. Освен любов – онази любов в истинския смисъл на думата. Любов между мъж и жена. Но не просто задоволяване на временни страсти и желания, това също не му е липсвало. Сливане на мъжа и жената в едно цяло – това той търсеше. Въпреки че търсеше, той често отхвърляше. Беше инат, тежък характер, бореше се с неправдата, сам срещу всички, дори когато знаеше че другите са прави, а той не е прав. За себе си той винаги беше прав! Себе си не можеше да излъже. Защитаваше се от всичко наоколо, всичко което може да донесе опасност. Не правеше компромис. Искаше да е силен, сам, независим. Той беше такъв и все още е такъв! Въпреки че отхвърляше, той все пак търсеше. Отиде накря на света за да я намери. Онази любов, не другата. Пътува с дни, в студ, в сняг, съвсем сам стигна до края на света. Стигна до края на света и я намери! Намери я, но загуби всичко друго. Спря да се бори. Загуби и нея. Отхвърли я. Гордостта беше по-важна. След това спечели безценен опит и ново вдъхновение. Започна да прави неща които не беше правил. Започна да гради. Изгради нещо ново. Прибра се вкъщи. Отегчен, апатичен, изпълнен с гняв, омраза, излъган, използван, изморен, изтощен, ограбен. Не искаше нищо. Не правеше нищо. Не даваше нищо. Пазеше своята територия, която даже беше чужда територия. Началото на края. Или едно ново начало. Единственото което сега притежава е своята свобода. Това което винаги е искал. Повече от всичко. Повече от любовта. Свободата е единственото което има. От любовта се е отказал. Отговорността вече не значи същото. Желанието липсва. Борбата е безсмислена. Не завинаги, но сега е така.

Когато получим това което искаме забравяме за всичко останало.

Как ще продължи това зависи от него. Годините са минали, опитът е натрупан. Спомените остават, поуките са взети. Въпросът „Какво е можело да стане ако....“ остава. Запечатан в съзнанието. Натрупан опит,  спестени нерви или пропуснати възможности? Заслужават ли си грешките? Той не съжалява за нищо. Знае че зад себе си освен спомени и опит е оставил събития. Някои от тях променили живота на други хора, както и неговия собствен. Какво ще стане оттук нататък? Дали тази история ще продължи да бъде разказвана от дивана в хола или от другия край на света предстои да разберем.......