Голяма борба и голямо изпитание за всеки появил се на този свят е да се пребори със социалното програмиране. Да го осъзнае, да разбере че му вреди и да тръгне по своя път. Още от крехка възраст гледаме холивудски филми, в които главния герой и главната героиня толкова много се обичат, добрият никога не изневерява, лошият спи с много жени и най-учудващото - тази толкова мила и честна любима на главния герой никога не изневерява, винаги го чака с отворени обятия, той е единствения мъж за нея, общува само с жени и гейове и изобщо други мъже не я свалят. Какво е най-естествено да си помисли едно дете за взаимоотношенията гледайки тези филми? Ще си помисли че светът е непорочен. Докато не излезе навън и не се сблъска с действителността. Ставайки тийнейджър ще започнат да се въртят разни мисли в главата му на фона на всичко което гледа и което се случва около него: момичета на неговата възраст /14-15 години/ излизащи с по-възрастни мъже /24-25 години/ които разказват на останалите какво правят с тях. Няколко по-високи от останалите и отворени момчета които вече са започнали /активен/ сексуален живот. Това води до мисълта: "Аз съм изостанал щом другите имат гаджета, а аз нямам". Толкова е лесно да си създадеш ниско самочувствие и измислени комплекси в такава ситуация без никакъв житейски опит. И дори да искаш да си намериш приятелка как ще стане това след като живееш в средноголям град където повечето момичета ходят със споменатите мутроподобни възрастни типове, какичките вече са още по-зле от връсничките ти в своята деградация, по-малките са още неоформени и няма как да ти създадат привличане. Свестните момичета са затворени и срамежливи, ако пък не са то или са грозни или вече сте станали приятели и е прекалено късно.  На около 16-17 нещата горе-долу се променят, но по същество си остават същите. Ставаш по-разчупен, държиш се по-мъжкарски отпреди, но момичетата са станали само по-хитри, пресметливи и лицемерни. Ще се намерят една-две да те харесват, но как да им вярваш като сменят гаджетата постоянно...
Всички около теб започват вече по-сериозно да говорят за секс. Разказват преживяванията си. Всеки ходи с някого. Колко е модерно! Ти естествено се срамуваш да излъжеш когато те питат защото да си девствен е срамно, женствено, гейско, лузърско и тн. Пак си създаваш ненужни комплекси. Ако в осми клас 10% от момчетата в един клас са правели секс, то в 11ти клас този процент е вече 90%. Не сте само ти и двамата ти приятели които прекаляват с Discovery и научната фантастика... почакай единия вече прави, било то с циганка. Нищо, важното е че е обезкървен. Всички те питат няма ли скоро да си намериш приятелка. Момичето в което си влюбен вече принадлежи на друг, можеш официално да забравиш за нея. Тази която те харесва пък сячески се мъчи да прекара повече време заедно с теб. Казва "Обади ми се, обади ми се, искам да се видим" и на следващия ден я виждаш как се мляска с някой пъпчив грозник. Какво ти остава младежо? Тренирай си, живей си безгрижно, излизай си с приятелите аутсайдери и ги забрави тия жени за известно време.
И така докато влезеш в университет. Срещаш някоя и всеки те пита: "Гаджета ли сте, гаджета ли сте, я разкажи". Естествено ти повече не виждаш въпросната девойка. И така докато срещнеш следващата. Всеки те разпитва, но нали прекарвате толкова време заедно как може да няма нищо. Трябва да се рови, не ви стига на вас вашия живот. Добре, ще ви удовлетворим желанието тогава, ще се опитаме да сме заедно с това момиче... опа, чакай не знам как, нищо едва ли е толкова сложно. Е, край на взаимоотношенията ни! Така или иначе нямаше да стане нищо. След това историята се повтаря, отново и отново, но с различни участници. Хората се чудят няма ли да си намериш и ти приятелка като тях, разпитват те. От теб се иска да имаш някой с когото да споделяш нещо, без значение че ще ти изневери и че още 1000 грозника и точат езици. Защото някъде така пише че така трябва. Някъде някой е казал че така трябва. Нормите в които се опитват да те вкарат. Този тип социално програмиране е не по-малко опасен от по-глобалните манипулации. Важното е да се осъзнаем и на един етап да разберем че нашия живот е най-ценен, да не допускаме други да навлизат в пространството ни, да се борим и да отстояваме позициите си! Да гоним нашите собствени цели, не целите на другите. Няма как да имаме всичко, можем да имаме само това което искаме най-много, защото другото просто не го искаме, поне не и в момента. Да не искаме неща за себе си, които другите имат, само защото те ги имат. Да не ни пука от това което нямаме, а да се концентрираме върху това което имаме. Да създаваме собствени критерии, не да се вписваме в чуждите! Тогава наистина се успява!