Жените приятелки... Какво можем да кажем за тях? Доколко тяхното приятелство е истинско? Нека да започнем с това че всеки човек се нуждае от приятели. Приятелите помагат в трудни моменти, забавляват в добри моменти, а в ежедневието просто споделяте. Ти също правиш за тях каквото и те за теб. Това те прави щастлив и пълноценен. Споделяте опит, идеи, мечти, знания, ценности. Приятелството е привличане на два морални свята. Общи ценности. Всичко се случва лесно и естествено, има взаимно разбирателство и доверие. Така е при мъжете приятели, или поне истинските мъже с ценности. Такива приятели остават за цял живот, без значение дистанцията на местожителството и различните гледни точки по отделни въпроси. Такива мъже са способни да бъдат приятели, да са благодарни за това което получават и да са готови да дават.
В женското приятелство нещата обаче стоят малко по-различно. Мъжете по природа сме единаци. Понякога обичаме да оставаме сами. Обичаме свободата. Някои неща предпочитаме да ги вършим сами, не ни трябва помощ. Жените ходят до тоалетната заедно. Те имат нужда някой да бъде до тях. Групата им дава сигурност, спокойствие. Когато са заедно с още себеподобни се чевстват защитени. Мъжът по правило е по-силен от жената. Когато е сам той знае че ще се справи. Когато е сама жената не е толкова уверена. И така, събират се няколко жени поотделно, сформират група и започват да се чувстват по-уверени. Едно е да си сама, друго е с шест жени с подобни на твоите недостатъци. Вече имаме женска група.
Какво правят жените когато са заедно? Разказват си истории с други мъже, говорят за дрехи и грим, обсъждат други жени и тяхното облекло и отношения с мъжете. Това им дава някаква сигурност че не са сами. Какво е общото което ги свързва? Имат общи проблеми с мъжете, със семействата, с работата, с живота. Когато ги споделят с приятелките си знаят че не са сами. Има и някой друг на този свят също като тях.
Да вземем за пример две тийнейджърки. Бащите им са богати, вечно работят и изкарват пари, заети са и нямат време за тях. Не им обръщат внимание. На кого ще се оплаче едно 16годишно момиче? На такава като нея. Двете се намират и започват да движат заедно. Търсенето на внимание ги обединява. Обикновено те харесват еднакъв тип момчета. И този тип момчета прилича на характера на бащите им. Бащите им са важни бизнесмени, значи дъщерите им ще харесват лоши момчета. Търсят липсващото внимание отново другаде.
По-късно момичетата порастват. Вече са на 25... всъщност тези същите момичета отдавна се скараха и вече не са приятелки. Харесаха един моторист с татуировки. Ще трябва да разгледаме други две момичета на по 25 години. Те са най-добри приятелки. Търсят сезонна работа - трябват им пари с които да подредят несигурността в живота си. Все попадат на некачествени мъже, които се възползват от тях и ги захвърлят. В момента са сами. Това ги обединява. Едната обаче се запознава с красив чужденец, който се държи добре с нея и на всичкото отгоре е с много силно присъствие. Сексът с него е страхотен. Нещата лека полека започват да се подреждат за нея. Другата обаче още е сама. Тя вижда че приятелката и е щастлива, но самата тя не е. Вече не са един отбор. Няма нещо което да ги обединява. Сега тя е сама. Приятелката и се движи с чужденеца и няма време за нея. Изгониха я от собствената и стая защото бяха заети... не може дори там да се прибере. Ама този пич си го бива - държи се добре, силен е, а и секс казват че правел добре, изглежда страстен. Защо аз не мога да срещна такъв мъж, а тя срещна? Не е честно. Че на всичкото отгоре и прекарва повече време с него, а аз съм сама. Кой ще е до мен? Трябва да ги разделя за да сме си пак двете заедно и да си помагаме в проблемите. Така разсъжзава тази "доброжелателка". Намесва се с интриги, женски номера, злобни подмятания и целия арсенал от удари под кръста с който разполага. Двамата се разделят. Честито, отново сте двете заедно. Пак ще търсите пари, сигурна работа и ще се чудите защо моториста с татуировките не ви се обажда.
Това е женското "приятелство". За съжаление приятелство между непълноценни личности не може да има, дори и само единия да е непълноценен, а другия да му вярва защото е добър.
Когато станат на 40 нещата не се променят. Не гледайте "Сексът и градът", там нещата са представени само от позитивната страна и въобще не се показват интриги една към друга. В реалния живот даже една от четирите актриси не си говори с останалите и това е съвсем сериозен факт! Всъщност когато се стигне до тази възраст нещата се изострят. Замислете се познавате ли жени на около 40годишна възраст, които са омъжени да са приятелки със стари моми. Правилно отговорихте, няма. Защо? Защото няма какво да споделят. Омъжената ще разказва за децата си, а другата ще се чувства нещастна от този факт. Затова се събират само стари моми и си пият коктейлите или каквото там правят и само омъжени жени, които си разказват за децата и обменят идеи за кухненски печки и ремонти помежду си. Тези групи жени имат общ начин на живот.
Така е и на 65. Две бабички седят на гарата и си говорят колко ги болят ръцете и краката. Едната имала камъни в бъбреците, другата получавала инфаркт. Синовете им безработни, пият бира по цял ден. Други две баби си говорят за децата в чужбина. Синът на едната праща пари от Канада, внукът на другата завършил университет в Англия.
Всичко е общо. Дали в хвалбите или оплакванията връзката между тези жени съществува. Това е женското "приятелство". Търсенето на взаимна изгода или взаимно тъпчене в калта. Защо? За да не са сами. Жените се примиряват с много неща, включително и с избора на мъж, само за да не са сами. С приятелствата е същото. Познавам малко жени които нямат приятелки или имат само мъже приятели. Чудех се какво не им е наред. Всичко им е наред. Това са жени които не правят компромиси и са наистина малко на брой. Тези жени не обичат лицемерието, интригите, злобата и подлостта. Не обичат някой да ги спъва. Не обичат да им режат крилата когато летят. Не обичат да се сравняват. Не обичат да одумват другите. Не обичат празни разговори. А вие обичате ли? Ако всичко това ви харесва, сериозно трябва да се замислите за съществуването си. Ако не ви харесва, не правете компромис със себе си. Жени, ние ви харесваме такива каквито сте, подбирайте обкръжението си. И с най-грозните дрехи сте хубави, и по пижама сте хубави и без дрехи пак сте хубави. Уважавайте себе си за да ви уважаваме и ние!
Изобщо не казвам че женското приятелство е невъзможно. В днешно време обаче то се е изродило. Всички ние се надяваме това да се промени и всички хора да станем по-пълноценни!

Колко вярно.. !!! Евала за начина по който е написано. :)