Изминаха първите 11 мача от Световното първенство в Бразилия. Засега лично аз съм доволен от качеството на футбола, количеството голове и зрелището което почти всеки мач ни предлага. Още повече след последните две световни първенства, в които имаше всякакъв друг, но не и интересен футбол. Отделни мачове, които бяха изключение имаше, но като цяло на първенствата в Германия през 2006 и в Южна Африка през 2010 година головете и положенията бяха малко на брой, повечето мачове завършваха 0-0 или 1-0, пазенето беше голямо, защитата беше на ниво, атракция липсваше. Аз лично помня първото световно което съм гледал – Япония и Южна Корея през 2002 и тогава мачовете бяха в пъти по-интригуващи от колкото на последните две първенства. Сега обаче е различно. Родината на футбола Бразилия е домакин на световно първенство, мястото е специално, стадионите са красиви, феновете са ентусиазирани. Има критикари които винаги акцентират върху проблемите, но нека им кажа нещо: На кого му дреме за икономическите и инфраструктурни проблеми в Бразилия когато има Световно първенство по футбол! Изобщо на кого му пука за каквото и да било когато има световно. Веднъж на четири години имаме щастието да посрещнем един едномесечен световен празник и нищо друго в света не съществува в този период. Другите спортове се обезсмислят, хора, работа, всичко губи стойност когато има световно първенство. Самата игра, самото удоволствие, футболът това е важното! Не е важно кой го организира – ФИФА няма да върнат парите които са откраднали. Сеп Блатер и другите  дебели и плешиви чичковци има кой да ги съди. Но нека ние да обичаме играта, а не да се концентрираме върху проблемите.

И така в очакване на първия мач от Сао Пауло между домакинът Бразилия и Хърватия. Със спомени за световното през 2002 когато в Бразилия играеше Феноменът Роналдо, а също и Ривалдо, Роналдиньо, Роберто Карлуш, Кафу, Едмилсон, Лусио, Жилберто Силва, Клеберсон, Маркуш и тн. Невероятни футболисти които спечелиха петата световна купа в историята на Бразилия на стадиона в Йокохама в интригуващ финал срещу Германия. Треньор и тогава и сега е Луиж Фелипе Сколари. Той даде интервю, в което казва че сегашния отбор не е по-слаб от онзи тогава. Разбира се, за да мотивира футболистите, но наличието на талант като Неймар, който може да направи разликата е важно.

Самият мач започна очаквано нервно за домакините. Марсело си вкара автогол. Това събуди любопитство у много жени и най-задавания въпрос свързан с него беше: „Какъв шампоан за коса използва Марсело?“. Така или иначи защитникът има повече коса от много жени. Има една теория за неговия автогол. Марсело се е загледал в циците на бразилска фенка и се е разсеял. В такъв случай не можем да го обвиняваме. Неймар бързо изравни, а през второто полувреме другият нападател Фред свърши най-важната работа в мача – падна в наказателното поле. Той друго не направи в този мач, но това помогна за победата на Бразилия. Искам отново да обърна внимание на критикарите. Хора, които мразят и завиждат на най-великата футболна нация продължават да настояват как Бразилия нечестно са спечелили и едва ли не ако не била дузпата, нямало да спечелят. Бъдете реалисти – Бразилия е по-добрия отбор! Със или без дузпа щяха да победят. Дотолкова стигнаха далече в завистта си, че започнаха да си измислят нарушения при третия гол, да твърдят че няма фаул срещу Жулио Сезар при правилно отменения гол на Хърватия и да искат Неймар да бъде изгонен с червен картон за някакъв си безобиден удар в лицето. И да твърдят че в Япония няма добри съдии, само защото съдията просто е преценил че е по-добре да даде дузпа. Даде я, но това не е фатално. Какво толкова? Един приятен и зрелищен отбор победи един по-малко приятен отбор! Точка.

Първа победа за Бразилия! Въпреки критиките към съдията аз мисля че се справи добре. Мачът беше зрелищен, хърватите играха достойно, а Неймар и Оскар бяха уникални!

Искам да обърна внимание и на друго. Как е възможно тези неразбиращи от футбол тъпаци да ореват света защото зрелищния отбор на Бразилия заслужено е победил един по-слаб отбор, а никой не обръща внимание на факта че французите се класират незаслужено на трето поредно голямо първенство с помощ от съдиите? Това не е ли огромно лицемерие? Но за недоразумението Франция ще стане дума по-късно.

Вторият мач между Мексико и Камерун също не мина без съдииски гафове. Два чисти гола бяха отменени на мексиканците през първото полувреме. Те все пак стигнаха до победата заслужено. Смешен момент се оказа смяната на Хавиер Ернандез когато четвъртия съдия от Таити забави неговото влизане, поради факта че има лента на ръката, но други футболисти също имаха ленти и играеха. Коментаторът на БНТ сподели че не иска да подхожда с предразсъдъци към съдията само защото е от Таити, но си представя какво би станало ако той бъде главен съдия на някой мач.

Дойде време за петък вечер. На петък 13ти. Испания – Холандия. Повторение от финала на предното световно. Холандците жадни за реванш, испанците със самочувствие на защитаващ титлата шампион. Естествено нямаше как да не се свири дузпа за Испания. Справедливостта възтържествува когато в края на първото полувреме Ван Перси с летящ плонж вкара най-красивия гол на първенството до момента. През втората част Робен направи 2-1 за „лалетата“ и това даде огромно самочувствие на оранжевия отбор. Застаряващите испанци, в комбинация с млади и посредствени играчи бяха тотално смазани от директния доминиращ футбол на холандците. При петия гол буквално Касияс трябваше да лази. 5-1 за Холандия е истински реванш за загубата на световното. 5-1 не връща титлата, но 5-1 е битка за честта и истинско унижение на противника. Отмъщение от класа!

Чили срещу Австралия. В началото бяхме впечатлени от хубава австралийка с бебе в ръце, а също и симпатични латиноамериканки в публиката. По време на самия мач си задавахме въпроса Чили и Австралия ли играят или Чили срещу Тим Кехил. Така или иначе отборът на „кенгурата“ се сътои от 22ма дървета и Тим Кехил. Все пак играят по-добре от Гърция.

За да стигнем и до злополучния мач на гърците. Техния съперник беше Колумбия, чиито прякор е “los cafeteros”, но мен ако питате трябва да им викат “los narcomanos” или поне “drug dealers”. Колумбия не впечатли, въпреки победата с 3-0, но има време в един от оставащите мачове да изшмъркат линиите по терена или да извадят пистолетите. Гърците от своя страна трудно стигаха до вратата, а дори и от два метра не можаха да вкарат. Тяхната футболна философия е „Отпред играем за 0-0, отзад каквото стане“ и то стана още в 5тата минута. Това накара гърците да трябва да нападат, а на тях им е трудно това. Отбор който има победи с по 1-0 срещу всички отбори в квалификациите и за разнообразие 2-0 срещу Лихтенщайн да трябва да атакува – трудно. Толкова не могат гърците. На нападателя им Самарас му трябват около 90 минути за да се завърти на 360 градуса. Той и без това има вид на човек който пуши по минимум 2 кутии цигари на ден. Брадата му е по-голяма от косата, а децата в Гърция явно ги плашат с него ако не искат да заспят. Гърците играха все едно бяха ударили по едно шише мастика в този мач, като прибавим към това и факта че са си дървета положението е ясно. А хората изобщо да не мислят че Колумбия е много силен отбор, защото след такъв мач няма как реално да прецениш.

След като гърците изпиха едно колумбийско кафе за изтрезняване, Уругвай също изпи едно костариканско кафе. Поздравления за сърцатия отбор на Коста Рика! Без съмнение бомбата на турнира до момента! Смела, мъжка и достойна игра срещу един от най-силните отбори на турнира! Джоел Кембъл изглежда ще стане голяма звезда.

Англия и Италия не изненадаха. Мачът беше добър, Англия създаваше положения, но италианците ги надхитриха с тактика, възползваха се и взеха победата.

Кот д‘Ивоар и Япония също направиха качествен мач. Кейсуке Хонда вкара страхотен гол, но през втората част за съжаление „слоновете“ обърнаха моя любим отбор и спечелиха мача. Аз съм оптимист за Япония, защото следващия мач е срещу Гърция. Дано този път тактиката на Алберто Дзакерони (двойникът на Богдан Томов) да бъде по-добра. Хайде няма да правя паралел между Япония сега и България през 94та. Ще го направя в следващата статия!

Григор стана шампион на Куинс и вече спокойно можехме да гледаме Швейцария – Еквадор. В 11те на Швейцария 4ма човека бяха швейцарци, 3ма албанци, един черен, един чилиец, един турчин и един хърватин, а в Еквадор само един беше бял. През второто полувреме обаче великия Отмар Хицвелд направи решаващите смени – Мехмеди и Сеферович. Те донесоха и победата на Швейцария, като особено емоционален беше победния гол на Харис Сеферович в последната минута.

Така отборът на Албания (грешка на клавиатурата, исках да кажа Швейцария) започна първия си мач с победа. Албания със сигурност може да се гордее че участва на Световното. Всички знаем защо Вавринка загуби от Григор в събота и защо мача на Федерер се игра толкова рано в неделя. Така де, хората искаха да си гледат Швейцария.

Стигаме и до франсетата. Естествено не може да не се даде дузпица на франсетата...... Толкова жалък отбор който 45 минути не може да вкара гол на абсолютните дървари Хондурас. После и автогол. По какъв друг начин могат да вкарат освен дузпа, автогол, засада и гол с ръка. В този мач фифа им помогна за пореден път, но след това ги чакат сериозни отбори като Швейцария и Еквадор и сборната формация по хандбал на северна Африка ще трябва да се прибере вкъщи!

В следващата статия ще спомена и за помощта от съдиите в три поредни квалификационни кампании.

Последния мач Аржентина – Босна и Херцеговина беше интересен. Игра се добър футбол второто полувреме. Меси вкара красив гол, а Босна се отчете с първи гол на световни финали дело на Ведад Ибишевич. Така де, хората не знаеха за Босна ли, за Херцеговина ли да викат. Със сигурност това е само началото.

Първите 11 мача се получиха отлично. Страхотен, зрелищен футбол, много голове и положения. Това ми харесва на мен, както и на много хора сигурен съм. Интересното е че все още няма равен. Интересното е че вкараните голове до момента са 37, което прави почти по 3 гола и половина на мач, което е върховно. Едни добри 4 дена, хубави 11 мача. Предстоят още доста до края, а засега слагам край на първа част.....